Търговско наказателно право
Търговското наказателно право като наказателноправен аналог на търговското право
Търговското наказателно право урежда наказателната отговорност на дружествата или на техните водачи. То е толкова широко, колкото и търговското право, а в периферните си области се припокрива с наказателното данъчно право и наказателното трудово право. Икономическото наказателно право обхваща имуществени престъпления като присвояване и измама, корупционни престъпления, престъпления, свързани с несъстоятелност, укриване на данъци и социалноосигурителни вноски и много други. Общото между тези престъпления често е, че се основават на гражданско правонарушение. Следователно защитата изисква задълбочени познания по гражданско право в областта на търговското право.
Работим предимно в областта на наказателното право, където възникват специални наказателноправни проблеми, свързани с използването на външен персонал или самостоятелно заети лица (т.нар. лица на свободна практика). В този контекст митническите органи и прокуратурата често приемат, че се касае за неразрешено наемане на работници или неразрешено използване на самостоятелно заети лица (лица на свободна практика).
Използване на външен персонал като портал за митниците и прокуратурата
Когато се използва външен персонал, обвинението в неразрешено или незаконно наемане на работници е лостът, с който митниците и прокуратурата притискат предприятията. Тук те процедират по следния начин:
Ако дадено дружество прехвърля задачи на подизпълнител в рамките на аутсорсинга, това обикновено се прави с договор за изработка или договор за услуга. Митниците се съмняват в това и твърдят, че служителите са прехвърлени. Ако подизпълнителят няма разрешение за това, трудовите правоотношения с неговите служители се прехвърлят на възложителя. В случай на чужденци, които се нуждаят от разрешение за работа, клиентът, за когото се твърди, че е станал работодател, същевременно е обвинен в незаконно наемане на чужденци. По времето, когато гражданите на ЕС от Източна Европа все още нямаха право на свободно движение на работници, това изискване се изпълняваше редовно от гледна точка на митниците. Успоредно с това предполагаемият германски работодател не е плащал социалноосигурителни вноски. По този начин те са обвинени в укриване на социалноосигурителни вноски, някои от които са седемцифрени.
Освен това са извършени и административни нарушения. Скритото наемане на работници редовно представлява нарушение на принципа на равното заплащане, което води до увеличаване на социалноосигурителните вноски и глоба. Реформата на AÜG от 2017 г. въведе допълнителни нарушения в тази област. Тъй като глобите се налагат на митниците, те също са по-заинтересовани от разкриването на подобни „деяния“.
Самостоятелна работа като риск за наказателното право
Използването на самостоятелно заети лица крие рискове и от гледна точка на наказателното право. Когато се използват самонаети лица, едноличният търговец получава поръчка чрез договор за работа или услуги. Ако в този момент митническите органи приемат, че лицето не е самостоятелно заето, а е наето, следва, че за това самостоятелно заето лице не са плащани социалноосигурителни вноски. Освен това самонаетото лице не е имало право да издава фактура с ДДС. Следователно данъкът върху оборота не може да бъде поискан като данък върху покупките. По този начин се стига до престъпления за укриване на социалноосигурителни вноски и данъци. Освен това съществува и опасност от незаконно наемане на чужденци.
Необходима е цялостна защита
В много от случаите, които разглеждаме, установяваме, че твърдението за незаконно наемане на работници е неточно. Трябва да се отхвърли и произтичащата от това правна последица, че §§ 9 и 10 от AÜG водят до трудови правоотношения между германските клиенти на чуждестранните дружества, работещи по трудови договори, и техните работници. Това се отнася и за обвинението в укриване на социалноосигурителни вноски, тъй като се твърди, че те не са били платени. Същото се отнася и за предполагаемото неразрешено използване на самостоятелно заети лица.
От гледна точка на адвоката е ужасяващо да се види начинът, по който митниците и прокуратурата повдигат обвинения и преследват предприемачи, които действат по безупречен от правна гледна точка начин. Това се прави в област, в която разграничението между двата правни института, т.е. дейността по трудов договор и наемането на работници, е изключително трудно и проблематично.
По тази причина е необходима цялостна защита. Обвиненията на митниците и прокуратурата трябва да бъдат отхвърлени на фактическо и правно ниво. В повечето случаи длъжностните лица не си правят труда да разгледат дейността на дружеството. По-скоро те основават обвиненията си на някои свидетелски показания, чиято истинност често изглежда съмнителна. В правната оценка отново и отново се наблюдават правни пропуски. Това е разбираемо, като се има предвид, че задълбочените гражданскоправни съображения не са ежедневие на митниците и прокурорите. Още повече това трябва да бъде направено от защитата. Тъй като следим интензивно съдебната практика по тази тема, ние сме в състояние ефективно да защитим интересите на засегнатите лица.
От нас можете да получите следните публикации (откъси) по разглежданата тема. Освен това г-н Андорфер е автор на глава 7 „Незаконно командироване на работници“ в третото издание на Ignor/Mosbacher „Handbuch Arbeitsstrafrecht“. В тази глава са разгледани тематично приложимите минимални работни заплати в Германия.
Наказателната отговорност при стари случаи на незаконно наемане на работа на румънци и българи в светлината на европейското право
wistra, брой 11/2014:
От 1 януари 2014 г. румънците и българите имат право да упражняват професионална дейност в Германия без ограничения в рамките на свободното движение на работници. Въпреки това някои прокурори преследват стари случаи на нерегламентирано наемане на румънци и българи преди 1.1.2014 г., като посочват, че в случай на предполагаемо време закони като член 11, ал. 1 No. 1 Закон за борба с недекларирания труд и нелегалната заетост в сътрудничество с. § 284, ал. 1 III cтара версия, наказуемостта не се основава на по-мекия закон. Въпреки това, в случай на регулаторни въпроси с последици за европейското право, принципът за смекчаване на последиците от чл. 49, ал. 1, изречение 3 от Хартата на основните права на ЕС, които не могат да бъдат непропорционално ограничавани, и следователно в разглежданите случаи не може да бъде ангажирана наказателна отговорност съгласно член 11, параграф 1 от Хартата на основните права на ЕС. 1 № 1 Закон за борба с недекларирания труд и нелегалната заетост в сътрудничество във връзка с член 284, параграф. 1 III cтара версияпредотвратено.
Определяне на границите на договорите за работа и лизинг на работна сила от митническите органи, Tax Advisor, брой 7/2014:
Ако митниците обвинят собственик на фирма, че участва в незаконно наемане на работници вместо в сключване на договори за работа, това често има сериозни последици за засегнатите лица. Претърсват се фирмени и лични помещения, изземват се документи на данъчни консултанти и нерядко се отправят обвинения в укриване на социалноосигурителни вноски. Въпреки това, когато правят разлика между трудови договори и временна заетост, митниците често използват критерии, които не са валидни за върховните съдилища, поради което засегнатите предприемачи се съветват да потърсят експертен съвет.
„Сам на широко поле“, OLG Bamberg в решението си от 22.10.2009 г.
Blickpunkt Dienstleistung, брой 8/2014:
След решенията на Съда на Европейския съюз по делото „Herbosch Kiere“ и на Федералния върховен съд по член 266а от Наказателния кодекс в съдебната практика и литературата е постигнато принципно съгласие, че удостоверението за командироване А1 (преди E 101) установява не само отношенията съгласно правото в областта на социалната сигурност, но и съществуването на обвързващи отношения съгласно трудовото право за органите на страната на командироване. Единствено Висшият областен съд на Бамберг в решението си от 22.10.2009 г. счита, че удостоверението за командироване само потвърждава едно социалноправно отношение. В статията „Allein auf weiter Flur“ се критикува това отклоняващо се решение на OLG Бамберг, което на практика може да доведе до абсурдната последица, че съгласно трудовото право отношенията между командирован служител на трудов договор и дружество майка могат да бъдат изключени чрез член 9, параграф 1, член 10, параграф 2. 1 изречение 1 AÜG може да бъде фиктивен, докато социалното право няма да бъде подчинено на германското право.
Права на институциите за социална сигурност в Германия в случай на фиктивен
трудово правоотношение
, Betriebsberater, брой 47/2014:
На 28 май 2014 г. Районният социален съд на Рейнланд-Пфалц постанови, че не съществува задължение за нелегален наемател, установен в Германия, да заплаща допълнително общата социалноосигурителна вноска в германската социалноосигурителна система на германската агенция за събиране на вземания, ако нелегалният наемател, действащ в чужбина, е заплатил дължимата в неговата държава социалноосигурителна вноска за временно наети работници на агенцията за събиране на вземания в неговата държава. Съгласно това решение в случаите, когато митническите власти с помощта на германския фонд за пенсионно осигуряване стигнат до заключението, че в противоречие с писмения договор за работа и труд не е бил сключен договор за работа и труд, а е имало незаконно наемане на работници, германският клиент не може да бъде държан отговорен за последващи плащания на вноски в германския фонд за пенсионно осигуряване, ако чуждестранното дружество, освен че е изплащало заплати на своите работници, е плащало и необходимите социалноосигурителни вноски на агенцията за събиране на вземания в собствената си държава. Това важи дори ако не е налично удостоверение за командироване А1.
Често умишлено пренебрегваното значение на решението на Съда на ЕС „Herbosch-Kiere“.
Blickpunkt Dienstleistung, брой 11/2012:
В случай на трансгранична работа в рамките на ЕС на командированите работници се издават удостоверения за командироване А1 въз основа на Регламент 883/2004, който съгласно решението на Съда на ЕС от 26 януари 2006 г. („Herbosch Kiere“) установява задължителна връзка между командирования работник и страната на произход по отношение на социалната сигурност и трудовото право, също и за германските съдилища и органи. От това следва, че в случай на работа по трудов договор не се прилагат възможностите за правна фикция на трудово правоотношение в случай на предполагаемо незаконно наемане на работници чрез §§ 9, 10 AÜG. Освен това в решението си от 24.10.2006 г. – 1 StR 44/06, Федералният върховен съд постановява, че германските наказателни съдилища също са обвързани от удостоверенията за командироване по отношение на член 266а от Наказателния кодекс.
